Да ИМАШ или да БЪДЕШ! Това е въпроса!

Край кюстендилското село Мурсалево неотдавна археолозите откриват неолитно селище, което според тях е ритуално запалено от жителите си някъде около 5800 г пр. Хр. При геофизичното проучване на останките става ясно, че селището е било предварително планирано, къщите са построени „по конец” на 3 успоредни улици… специалистите смятат, че този начин на строителство преди близо 8 хилядолетия изисква много силна социална организация и е откритие в световен мащаб. Основателите на селището са от първите уседнали земеделци и скотовъдци по нашите земи, смята се, че са преселници от Мала Азия… а пътят по Струма се смята, че е бил връзката между Севера и Юга и е предпоставка за разпространението на неолита на Стария континент. Или Цивилизацията тръгва към Средна и Западна Европа от тук :)

„Не е вярно, че с приемането ни в ЕС България влиза в Европа. Истината е, че с това Европа приобщава корените си към себе си.” – казва авторката на статията, но да се върнем към нашия ритуално запален град :) Поминъкът на хората, построили неолитното селище край Мурселево, бил типично земеделски. Цялото мислене на древните земеделци е свързано с цикъла на плодородието в природата и семейството – зачеване и раждане. Неслучайно сред намерените артефакти преобладават женските изображения, които по онова време винаги символизират Богинята Майка…

Културния пласт край Мурсалево е много дебел, но археолозите са най-силно заинтригувани от нарочното ритуално запалване на селището от неговите жители. „Епидемия ли ги е сполетяла, та са се опитвали с огън да пречистят? – Не е изключено, но е малко вероятно. Ако е имало масов мор, едва ли чисто физически са щели да успеят да отделят толкова време и сили , че да насекат дървен материал, да го пренесат и струпат в къщите си. А това е извършено преднамерено, отнело е много време и е изисквало стройна социална организация. Дървата са били в колосално количество, за да изгорят дебелите 15-20 см мазилки на къщите, трябва огънят да е горял с часове при висока температура 600 – 750 градуса. За мен по-вероятно е селището да е било опожарено при някакъв много продължителен обред.” Това са думи на проф. Васил Николов, ръководител на разкопките при Мурсалево. Такива обреди има регистрирани в Африка и Полинезия – монотонни, продължаващи с месеци, чиято цел е да се уталожат конфликтите в социалната структура. Така, че може в рамките на подобен обред събирането и носенето на дърва да е общата задача, която ангажира всички, докато се тушира напрежението.
Но какъв тип социален конфликт може да е имало в неолита?
В онзи период не е имало икономическо неравенство, изразяващо се в имущество. Разликите са по отношение на престижа и произтичащото от него място в социалната структура. Престижът не е на основата на имането, а на личните качества, особености и постижения. Дори заради високия си престиж някой да е успявал да натрупа нещо, то не се наследява, а го следва в гроба. Децата му започват от нула – те трябва сами да се докажат, защото всеки работи за собствения си престиж…
Какъвто, обаче, и да е бил конфликтът, той е провокирал РИТУАЛНОТО ЗАПАЛВАНЕ на селището в името на РАЗБИРАТЕЛСТВОТО. И следва логичния въпрос: не е ли твърде лекомислено за една общност да се лиши от всичко, което има? Според проф. Васил Николов залогът може да е много по-голям от имането – да е самото оцеляване на общността. Какво излиза, че безконфликтното съвместно съществуване им е било по-важно от материалната сигурност.
„В онова общество разбирателството би трябвало да е било основна ценност. Животът им го е наложил – при тяхната постоянна битка с природата (аз лично смятам, че докато човек гледа на общуването си с природата като на битка нищо добро не ни чака, но това си е една отделна необятна тема) трябва да са заедно, да са колектив, за да оцелеят. А като има конфликт в общността тя умира. За какво са им къщи ако колективът се разбяга или се изколят”, казва професорът. Въпрос отпреди 8000 години. Но не ви ли звучи притеснително актуално?
Източник "Списание 8"

Аз пък си мисля днес, че можем да се научим от децата ДА БЪДЕМ щастливи заедно и да се наслаждаваме на това, което ИМАМЕ, както те умеят да се наслаждават на игрите си и да побират в тях целия си свят.
Снимки: www.roditel.bg

Бурята в мен - вдъхновяващо ВЪЛНЕНИЕ или вълнуващо ВДЪХНОВЕНИЕ

Избрах да живея вДЪХновение, а не сМИСЪЛ… но ако ме попиташ кога направих този избор, ще трябва да си призная, че не знам. Струва ми се, че преди избора беше играта на думи… или може би беше точно обратното… в началото бе безформеното откровение, а заиграването с думите ми помогна да видя красотата на избора си… Не! Всъщност беше друго… Една чужда мисъл предизвика ВЪЛНЕНИЕ в мен… „По-важно от смисъла на живота е самия ЖИВОТ.“
И се разрази бурята…

Как да изживея живота си? Да се опитам ли да го разбера? Да се опитам ли да го подредя? Или да го оставя да се случва отвъд разума? Да гледам ли на живота като на борба? Или като на приключение? Има ли опасност да се изгубя в нечий друг живот, ако дойде приливна вълна и потопи моя свят?


…но както става винаги в природата - след края на бурята денят бива награден с ведро и спокойно утро… след разразилата се буря от въпроси в ума ми дойде омиротворяващото просветление: СМИСЪЛЪТ се постига с МИСЪЛ, а ЖОВОТЪТ е в ДЪХА на Бога. И направих своя избор да живея вДЪХновение, а не сМИСЪЛ :)

И посветих времето си на това да наблюдавам сезоните как идват и си отиват, как цветята се разтварят, как плодовете зреят, как листата капят… И доволна бях от малкото… няколко напъпили рози в градината, намерено гладко камъче на реката, събрана торба орехи, следобедна разходка в гората, отрупано дърво със сочни ябълки на двора, аромат на влажна земя, следобедно жужене на пчели… На кого са му притрябвали диаманти, скъпи коли и доставени от куриер букети, щом държи безкрайността в дланта си и вечността – в един час?

…и все пак нещо ми липсваше… нещо не ми достигаше, за да позная пълното щастие и усещането за волна безметежност… нещо неуловимо от сетивата ми… моето ПРИСЪСТВИЕ!

Лао Дзъ е казал: „Начинът да оползотворим живота е да не правим нищо действайки, а да правим всичко бидейки.“

И осъзнах, че да наблюдавам промените в природата през различните сезони е само едно от уменията, които съм избрала да придобия по Пътя си. Да, то ми носи спокойствие и вътрешен покой, увереност, че нещата се случват по правилния начин и почти без съпротивление, в хармония с ритъма на ПриРодата… но само по себе си това умение не е ВДЪХНОВЕНИЕ… защото ВДЪХНОВЕНИЕТО може да бъде мой избор, но неговото пораждане си остава Божие дело и Божия промисъл…
Да бъда промяната, която искам да видя в света е истинско ВЪЛНЕНИЕ. То може да разплиска живота ми или да го превърне в океан. Вълнението в мен е Силата, която може да придаде различни качества на водата и да превърне потока на живота ми в бара или в пълноводна река…



ВДЪХНОВЕНИЕТО е присъщо на природата на въздуха. То влиза в човек отвън… отгоре… свише… То може да бъде поето с една глътка въздух на върха на планината или да навлезе през света на сънищата в картината на нечий живот… вдъхновението може да бъде вдъхнато по време на молитва и да погали душата ти като нежен бриз… вдъхновението може да нахлуе в твоя свят в паузата между две мисли и да завихри като тайфун цялото ти битие… но независимо как ни спохожда ВДЪХНОВЕНИЕТО, ние нямаме власт над него…
ВЪЛНЕНИЕТО е присъщо на природата на водата. Човешкото тяло е 2/3 вода. Водата ни формира и поддържа живи - през целия ни живот, още от зачеването ни. Като ембрион ние се състоим от 90% вода, също като много растения и цветя. Макар че съотношение намалява с напредването на възрастта, като цяло тялото ни е съставено от толкова вода, колкото пропорционално има и на нашата планета Земя – 70%... затова и нашите мисли могат да провокират ВЪЛНЕНИЕ в нас… ВЪЛНЕНИЕ може да бъде възбудено и от нашите емоции… Има хора, които се ВЪЛНУВАТ повече от другите и тяхното ВЪЛНЕНИЕ може да предизвика разрушителни вълни, които да залеят обширни територии от социума и да променят релефа на човешките отношения… Всеки носи вътре в себе си, дълбоко в същността си едно ВЪЛНЕНИЕ, което го движи… напред или нагоре… Преди няколко дни аз осъзнах, че имам нужда да превърна своето тихо вълнение в мощна водна стихия, която да промени коритото на моя поток, за да бъда промяната, която искам да видя в света… за да измина своя път бидейки… за да осъзная своето присъствие…
…и всичко това защото се уморих да чакам „да получа ВДЪХНОВЕНИЕ“… избрах да умножа Силата в мен и да бъда ВЪЛНЕНИЕ… което променя границите на стереотипите… или ги заличава напълно.

Забележка: Стереотипът е опростена и/или стандартизирана концепция или имидж, често споделян от определена група от хора по отношение на друга група от хора. Стереотипите са не само зловредни сами по себе си, но и носят допълнителни вреди чрез насърчаването на предразсъдъците и дискриминацията. Предразсъдък е не само изказването на мнение или вярване, но и отношението, което включва чувства като презрение, неприязън или омраза. Дискриминацията се проявява, в случаи, в които човек бива третиран по-неблагоприятно в сравнение с друг човек... (източник: www.bg.ettad.eu)

„В нашия свят няма нищо по-меко и по-разредено от водата. Но да подчини коравото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че твърдото отстъпва на мекото – всеки го знае и въпреки това, никой не се съобразява с това.“ Лао Дзъ
Предизвикай своето ВЪЛНЕНИЕ! Бъди РАЗВЪЛНУВАН! Дръзни да усетиш Силата на водата в теб!

"Да дръзнеш означава да се лишиш от устоите си. Да не дръзнеш означава да се лишиш от себе си." Сьорен Киркегор