УЮТни думи

Да поДправим вкуса на Живота с УЮТни думи.

В тази глава от моя виртуален дневник ще подредя УЮТНИТЕ ДУМИ на другите, които начертаха картите до моите УЮТНИ ДУМИ...

*********************************************************************************************************

"Хората често са неразумни, нелогични и егоистични;
въпреки това, прощавай им.
Ако си любезен, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли;
въпреки това, бъди любезен.
Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове;
въпреки това, имай успехи.
Ако си честен и открит, хората могат да те мамят;
въпреки това, бъди честен и открит.
Това, което си строил с години, някой може да разруши за една нощ;
въпреки това продължавай да строиш.
Ако намериш спокойствие и щастие, могат да ти завиждат;
въпреки това, бъди щастлив.
Доброто, което правиш днес, утре ще бъде забравено;
въпреки това, прави добро.
Дай на света най-доброто от себе си, но те никога няма да са доволни;
въпреки това, давай на света най-доброто от себе си.

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог,
не е между теб и тях, нали?"

Майка Тереза

"Отвъд щастието и нещастието има покой", Екхарт Толе

"Като позволявате на нещата да бъдат такива, каквито са, пред вас се разкрива едно по-дълбоко измерение отвъд играта на противоположности - трайно присъствие, неизменно дълбоко спокойствие, радост отвъд доброто и злото. Това е радостта от Битието, Божият мир."

"Има цикли на успех, когато получавате и процъфтявате, и цикли на провал, когато нещата се разпадат и вие трябва да ги оставите да си отидат, за да се отвори място за нови неща или за промени. Ако в този момент се вкопчите в тях и се съпротивлявате, това означава, че отказвате да отстъпите пред течението на живота и от това следва страдание."

"Цикличната природа на света е тясно свързана с преходността на всички неща и ситуации. Това стои в центъра на учението на Буда. Всички обстоятелства са крайно нестабилни и в постоянно движение, или, както той се изразява, преходността е свойствена на всяко състояние, на всяка ситуация, с която някога ще се сблъскате в живота си. Тя ще се промени, ще изчезне или вече няма да ви удовлетворява. Преходността е и в центъра на учението на Иисус: „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат."

"Силата на настоящето", Екхарт Толе

"Виждали ли сте някога нещастно цвете или стресиран дъб? Попадали ли сте на делфин в депресия, на жаба с проблеми със самочувствието, на котка, която не може да се отпусне, или на птица, изпълнена с омраза и обида? Единствените животни, които понякога могат да изпитват нещо сходно на негативността или да проявяват признаци на невротично поведение, са онези, които живеят в близък контакт с хората и така попиват от човешкия ум и неговата лудост."

"Наблюдавайте кое да е растение или животно и го оставете да ви научи да приемате това, което е, свалете оръжие пред Настоящето. Позволете му да ви въведе в Битието. Да ви научи на интегритет - което означава да бъдете едно, да бъдете себе си, да бъдете истински. Да ви научи как да живеете и как да умрете, и как да не превръщате живота и смъртта си в проблем."

"Начинът, по който възприемате света, е отражение на състоянието на съзнанието ви. Вие не сте отделни от него, няма такова нещо като обективен свят. Във всеки момент съзнанието ви създава света, който обит...авате. Едно от най-големите прозрения, които дължим на съвременната физика, е за единството на наблюдаващия и наблюдаваното: провеждащият опита - наблюдаващото съзнание - е неотделим от наблюдаваното явление и един друг поглед върху явлението го прави различно."

"БИТИЕТО е вечния, неотменно присъстващ Единен Живот зад безбройните му форми, подвластни на раждането и смъртта. Но Битието е не само отвъд, но и дълбоко във всяка форма като нейна най-вътрешна, неделима и неразрушима същност. Това означава, че е достъпно за вас във всеки момент като вашето най-дълбоко „аз“, вашата истинска природа. Но не се опитвайте да го проумеете с ума си. Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, БИТИЕТО може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за БИТИЕТО и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и съзнаване“ – това е ПРОСВЕТЛЕНИЕ!"

„Във всеки хаос има един космос, във всеки безпорядък – скрит ред.“ Карл Юнг

„Никой не остава съвсем същият, когато се разпознае.“ Томас Ман

„Какво правим произтича от това, кои сме.“ Пол Витале

„Най-доброто нещо на света е да знаеш как да принадлежиш на себе си.“ Мишел дьо Монтен

...най-полезното е да се научиш да се застъпваш за себе си...
...най-важното е да следваш само собствения си дъх...
...най-практичното е да приемеш факта, че животът тече...
...най-хубавото е да повярваш в силата на любовта...
...най-съзидателното е да се довериш на твореца в теб...
...най-вдъхновяващото е да откриеш радостта си...
...най-смисленото е да отстояваш принципите си...
...най-необходимото е да можеш да избираш своя път...
...най-истинското е да усвоиш изкуството на мира...
...най-трудното е да си позволиш да бъдеш уязвим...
...най-значимото е да имаш свобода на съзнанието...
...най-смелото е да споделиш страховете си...
...най-мъдрото е да намериш своя център...
...най-забавното е да пишеш писма до Вселената...
...най-роматичното е да приобщиш своя свят към света на някой друг...

В.

***

"С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата." Хорхе Луис Борхес

***

"Остаряването на един емпат е странен и болезнен процес. Коридорите към другите и техните истории, преди отворени сега се оказват зазидани. Принудително заседяване в дома на собственото тяло. По-рано на моменти изпитвах нужда да се затворя в тъмното и нищо да не събужда емпатията, да седя така в лечебната тъмнина на нищото. Да удържам собственото си разбягване, да спра приливите на чужди тъги и истории. Всичко, което искам сега е да си спомня няколко дни с онази физическа интензивност на детството, когато преживявах всяка чужда история като своя… вече не се вселявам, имам само спомени за вселявания, но пък какви спомени… Когато усетих, че способността започва да чезне, прибягнах до този слаб заместител – колекционирането. Изпитах остра нужда да трупам, да подреждам в кашони и в тефтери, в списъци и изброявания… Да спасявам неща с думи! Опразненото от една обсесия място винаги се заема от друга. Преди можех да обитавам всички тела на света, сега съм щастлив, ако успявам да преминавам от стая в стая в дома на собственото си тяло. Най-дълго стоя в детската. Понякога съм на 44, понякога на 91, понякога в лабиринта на една пещера или подземие, в нощта на времето, понякога в тъмното на една утроба, все още нероден. Най-често съм на 10."
"Физика на тъгата", Георги Господинов

"ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е В ТЕБ, ИСКАЙ ВСИЧКО ОТ СЕБЕ СИ!" Руми



„Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяйте:единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.
Вашият път в живота има външна и вътрешна цел. Външната е да достигнете до дестинацията си, за да постигнете, каквото сте си наумили, да придобиете онова или онова, което – разбира се – засяга бъдещето. Но ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприемете в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуването, която няма нищо общо с това КЪДЕ отивате и КАКВО правите, а само КАК го правите. Не е свързана с бъдещето, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент. Външната цел принадлежи на хоризонталното измерение на пространството и времето. Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще. Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно – стъпалото, където сте сега. Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова повече разбирате, че то вече съдържа в себе си всички останали стъпала, както и крайната цел. Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея. Това е и целта, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пътуването ви в себе си.“
Из „Силата на Настоящето“, Екхарт Толе