Всяко поколение, всяка епоха си има своя голяма тема. Мисля, че мисията на Човечеството днес е "ЗаВръщането напред към Природата". Последните десетилетия един от най-дискутираните въпроси са тези за опазването на околната среда, за разумното използване на ресурсите на Земята, за прилагането на принципите на устойчивото развитие, за енергийната ефективност и зелената икономика, за опустошителната философия на консуматорското мислене, което създаде "консуматорското общество" и превърна общуването с Природата в туристически продукт... засега ще спра до тук. Направих това изброяването само, за да споделя с вас, че според мен, умението да следваш ритъма на Природата не се придобива след участие в дискусии по споменатите въпроси. За да бъдеш в ритъма на Природата е нужно да бъдеш в ОБЩЕНИЕ с Природата. Да се учиш от нея. Да преоткриваш красотата и мъдростта й всеки ден. Да действаш и създаваш в хармония с нейните принципи. Да твориш Живота си в сътрудничество с Природата! Ето защо смятам, че единственият разумен ИЗБОР на Човечеството днес, за да ни има, за да сме в състояние да говорим за развитие, за да има "напред" е Синята икономика. Тя се основава на моделите на самата природа и разрешава по находчиви и неочаквани начини много от предизвикателствата пред устойчивото развитие и обществото ни като цяло. Нека се завърнем към приРОДАта като продължим напред :) Когато преди време една приятелка ми отвори очите за това как думата РОД се съдържа в думата приРОДа и че всъщност само на български природа означава ПриРОДА, в онзи момент, тя отвори за мен една врата към моята най-дълбока същност и сякаш ме предизвика да се впуснах в приключението на Живота си - да се завърна ПриРОДАТА.
В тази глава от моя виртуален дневник... ще импровизирам :) с думи като ПриРода, РОД, покълване, семена, корен, плод, хармония, растеж, развитие, творчество... ЗаЕДНО.
12.03.2016
Вчера на спирката в Гъбене ме заговори една жена. Името й е Донка. Каза ми, че преди малко повече от 40 години е лежала в Габровската болница с една родилка, която е имала проблем след раждането и не е можела да ходи, лежали заедно в мазето на болницата около седмица, тя със следродилна треска , а другата жена с някакъв по-сериозен проблем била там вече повече от месец... момиченцето на тази жена се казвало Виолета... разбрах, че тя говори за мен и моята майка, чието име помнеше, че е било странно... Раймонда... жената се оказа, че помни и името на моята пра-баба Кокона, която тогава стояла неотлъчно до майка ми, правела й масажи, а когато нямало какво да прави плетяла на една кука... помнеше и факта, че пра-баба ми е дошла при внучка си от Ямбол... помнеше името на баба ми Велика, която почти всеки ден идвала в болницата и носела топли питки... помнеше, че майка ми й разказвала за родителите си, които са в Коми и за къщата на село, която е с външна вита стълба и мама се притеснявала дали ще може пак “някога” да се качи по тази стълба...Донка знаеше имената на баща ми Паско и на неговия баща Христо и явно по някакви пътища беше продължила да се информира за случващото се в моето семейство, защото знаеше, че баща ми е починал... Самата тя по време на разговора ни дори се изненада, че помни толкова много детайли от историята на едно “чуждо” семейство, които е научила за седмица в болничната стая на Габровската болница преди 40 години... имена, факти, от съдбата на една семейство, с което тя не е продължила да поддържа връзка, но ето, че аз се появих в Гъбене преди една година и някакви неща са започнали да изплуват в паметта й... с Донка сме се виждали на нашата улица и сме си казвали “добър ден” много пъти през изминалата една година , но аз не знаех името й... до вчера... не знаех, че в паметта на тази жена живее част от паметта на моето семейство... нещо вчера я провокира да ме заговори и да сглоби сякаш пред мен детайлите от картината на началото на моя живот... в края на разговора ни си разменихме телефоните... защото се разбрахме, че след месец можем да отидем заедно на освещаването на новата църква в съседното село Дебел дял... оказа се, че тя имала там леля, а рода на моята баба Велика е от там и аз отдавна търся някой кореняк от Дебел дял когото да разпитам за рода на баба... кой знае може с Донка да се окажем и далечни роднини...
Казват, че човек е оттам, където са погребани неговите роднини... Баща ми, дядо ми и баба ми, както и нейните деди, поне 3-4 поколения назад, са погребани на 5 км от моя дом днес... От тук съм, където СЪМ днес. А оказва се парченца от паметта на моето семейство все още живеят в паметта на моите съседи... защото имам още няколко подобни истории, които може да ви разкажа друг път :)
15.02.2016
Утро на село. В стаята ухае на кафе. През прозореца нахлуват звуците на гората, която ври от живот рано сутрин… Свежо ми е и сгушено едновременно… а светът отвън е чист и сякаш недокоснат, току-що роден… чуруликането на птиците ме засмуква и ме отвежда в друго време, на приказно място… в детството, най-истинското време… в пролетна ваканция съм, прозорецът е широко отворен, усещам аромата на влажна земя и едва набола трева, баба и дядо вече шетат из двора, а аз съм в любовни трепети… слънцето още не е изгряло, на зазоряване е, най-магичния момент от деня... още един спомен изплува в мен... събуждане някъде, в малък хотел, с група френски туристи съм, мирише на приключение, денят предстои... животът е пред мен... вчера следобед за пръв път от месеци усетих трепет, който ме обвърза щастливо с настоящия миг... сега се чувствам слята с тъканта на пространството... една от нишките му ме отвежда в друга утрин... палатков лагер, аромат на лято, разсъмване... някъде далеч лаят кучета, връщам се тук и сега… осъзнавам мига… присъствам наситено в настоящето… и се отваря врата, през която нахлуват мигове на безвремие, а с тях идва и прозрението – тук съм на мястото си, сега съм едно с Битието…
В моя малък свят днес се е разляло безбрежно спокойствие…
13.02.2016
Обичам живота си без причина… просто защото съм жива; обичам да съм там, където съм, защото ме има; обичам момента, в който съм, защото той никога няма да се повтори; обичам приятелите си, защото срещите ми с тях ме провокират да се променям и развивам; обичам семейството си, защото те са моето минало, настояще и бъдеще; обичам дома си, защото чрез него случвам уюта в живота си; обичам пътя си, защото той ме отведе при радостта ми; обичам Силата в мен, защото тя превръща думите в творящо Слово; обичам съдбата си, защото е изтъкана от Светлина; обичам свободата си, защото ми дава възможност да творя деня си; обичам природата, защото в нея се оглеждат Красотата, Мъдростта и Надеждата на този свят; обичам същността си, защото само чрез нея мога да се проявя и да изпълня своята Мисия
12.02.2016
Стремежът към покой не би трябвало да се разбира като стремеж към неподвижност. Във Вселената всичко пулсира - от необятните галактики до човешкото сърце. Стремежът към покой е по-скоро стремеж към синхронизиране с ритъма на Природата, хармонизиране с движението на Земята...ако човек установи в ежедневието си ритъм, който влиза в хармония с вечното движение на силите (стихиите), които творят, създават и съхраняват живота такъв какъвто е , то неговото усещане ще бъде, че се намира в покой... "Хармонията в Космоса далеч надхвърля нашите човешки разбирания и нашите дребни мащаби. Хармонията не е нещо неподвижно, установено веднъж за винаги, а нещо, което постоянно се изгражда от уравновесяването на противоположностите.“ Богомил Райнов
Да бъдеш в равновесие не означава да постигнеш някакъв баланс и да престанеш да се движиш, за да не го нарушиш. Поддържането на равновесие предполага непрекъснато движение. Точно както хармонията е едно непрестанно самоосъществяване, разкриващо ни се чрез неотменното възникване и преодоляване на противоречията.
10.02.2016
"Има смисъл да живееш само, ако си верен на себе си.” Крикор Азарян
...като семето - бих допълнила аз - то не се опитва да бъде теменуга, ако е семе на босилек... то просто се стреми към Слънцето, храни се от земята, диша, приема благодатта на водата... случва себе си... толкова е хубаво и естествено като посадиш босилек да береш босилек... да бъдеш верен на себе си означава да бъдеш изпълнен с вяра, благодарност и любов към Вселената… да бъдеш верен на себе си означава да изпълниш своята Мисия… онази, заради която си бил посаден… а Вселената ти е принесла в дар – Живота… да бъдеш верен на себе си означава да бъдеш верен на Радостта си…
30.01.2016
При нас на двора пеят птици... дерето припява като придошла река... земята тихо си шепне някакви тайни с моркия сняг... а слънцето е приседнало на раздумка с тревите...
Усмихнат и слънчев ден :)
18.01.2016
ЗИМАТА В ПЛАНИНАТА, при 70 см СНЯГ, без ТОК е ИЗПИТАНИЕ както за тялото, така и за духа :) но пък някак по естествен начин разбираш какво означава да си в хармония с природата... разбираш, че е нужно да притихнеш, за да пестиш енергията си; да се смириш и снишиш като клоните на дърветата, за да преживееш тежестта на снега; да се прибереш в себе си и да не беснееш, че нямаш ток и интернет, че си вън от мрежата и тихо да наблюдаваш света и снега, който се сипе ли сипе... трупа! Разбираш, че е време да се насладиш на компанията на своите мисли :) и време да благодариш, че имаш покрив над главата си, и огън в камината, и храна на масата :) в такива моменти човек оценява добрата книга, недовършения гоблен и играта на табла :) защото именно тези неща и общуването с човека до теб осмислят деня ти, а не Интернет и лайкванията в мрежата:)
06.01.2016
..хубаво е да си ВАЖЕН за някого, но по-важно е да е ХУБАВО... smile emoticon
Навън е бяла зима. Като зимите от моето детство на село. Сняг и очарование... чистота и съзерцание... тишина и струйка дим от комина... огън в печката с дърава и приказки под шипковия храст smile emoticon понякога се чувствам като колекционер на своя собствен живот... но всъщност знам, че съм къртица :) която просто рови в себе си и прави купчини от думи... ;)
03.01.2016
...да обичаш безусловно... да се наслаждаваш на живота безпричинно... да случваш реалността си спонтанно... да наблюдаваш света с възхищение... да не се стремиш... а да бъдеш... и магията на деня сама те спохожда :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар