неделя, 29 ноември 2015 г.

Да ИМАШ или да БЪДЕШ! Това е въпроса!

Край кюстендилското село Мурсалево неотдавна археолозите откриват неолитно селище, което според тях е ритуално запалено от жителите си някъде около 5800 г пр. Хр. При геофизичното проучване на останките става ясно, че селището е било предварително планирано, къщите са построени „по конец” на 3 успоредни улици… специалистите смятат, че този начин на строителство преди близо 8 хилядолетия изисква много силна социална организация и е откритие в световен мащаб. Основателите на селището са от първите уседнали земеделци и скотовъдци по нашите земи, смята се, че са преселници от Мала Азия… а пътят по Струма се смята, че е бил връзката между Севера и Юга и е предпоставка за разпространението на неолита на Стария континент. Или Цивилизацията тръгва към Средна и Западна Европа от тук :)
„Не е вярно, че с приемането ни в ЕС България влиза в Европа. Истината е, че с това Европа приобщава корените си към себе си.” – казва авторката на статията, но да се върнем към нашия ритуално запален град :) Поминъкът на хората, построили неолитното селище край Мурселево, бил типично земеделски. Цялото мислене на древните земеделци е свързано с цикъла на плодородието в природата и семейството – зачеване и раждане. Неслучайно сред намерените артефакти преобладават женските изображения, които по онова време винаги символизират Богинята Майка…
Културния пласт край Мурсалево е много дебел, но археолозите са най-силно заинтригувани от нарочното ритуално запалване на селището от неговите жители. „Епидемия ли ги е сполетяла, та са се опитвали с огън да пречистят? – Не е изключено, но е малко вероятно. Ако е имало масов мор, едва ли чисто физически са щели да успеят да отделят толкова време и сили , че да насекат дървен материал, да го пренесат и струпат в къщите си. А това е извършено преднамерено, отнело е много време и е изисквало стройна социална организация. Дървата са били в колосално количество, за да изгорят дебелите 15-20 см мазилки на къщите, трябва огънят да е горял с часове при висока температура 600 – 750 градуса. За мен по-вероятно е селището да е било опожарено при някакъв много продължителен обред.” Това са думи на проф. Васил Николов, ръководител на разкопките при Мурсалево. Такива обреди има регистрирани в Африка и Полинезия – монотонни, продължаващи с месеци, чиято цел е да се уталожат конфликтите в социалната структура. Така, че може в рамките на подобен обред събирането и носенето на дърва да е общата задача, която ангажира всички, докато се тушира напрежението.
Но какъв тип социален конфликт може да е имало в неолита?
В онзи период не е имало икономическо неравенство, изразяващо се в имущество. Разликите са по отношение на престижа и произтичащото от него място в социалната структура. Престижът не е на основата на имането, а на личните качества, особености и постижения. Дори заради високия си престиж някой да е успявал да натрупа нещо, то не се наследява, а го следва в гроба. Децата му започват от нула – те трябва сами да се докажат, защото всеки работи за собствения си престиж…
Какъвто, обаче, и да е бил конфликтът, той е провокирал РИТУАЛНОТО ЗАПАЛВАНЕ на селището в името на РАЗБИРАТЕЛСТВОТО. И следва логичния въпрос: не е ли твърде лекомислено за една общност да се лиши от всичко, което има? Според проф. Васил Николов залогът може да е много по-голям от имането – да е самото оцеляване на общността. Какво излиза, че безконфликтното съвместно съществуване им е било по-важно от материалната сигурност.
„В онова общество разбирателството би трябвало да е било основна ценност. Животът им го е наложил – при тяхната постоянна битка с природата (аз лично смятам, че докато човек гледа на общуването си с природата като на битка нищо добро не ни чака, но това си е една отделна необятна тема) трябва да са заедно, да са колектив, за да оцелеят. А като има конфликт в общността тя умира. За какво са им къщи ако колективът се разбяга или се изколят”, казва професорът. Въпрос отпреди 8000 години. Но не ви ли звучи притеснително актуално?
Източник "Списание 8"

Аз пък си мисля днес, че можем да се научим от децата ДА БЪДЕМ щастливи заедно и да се наслаждаваме на това, което ИМАМЕ, както те умеят да се наслаждават на игрите си и да побират в тях целия си свят.
Снимки: www.roditel.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар