сряда, 13 юли 2016 г.

„Да поДправиш вкуса на Живота“ стана на 1 година!

Една година бродене из гората на моите емоции. Една година плаване по реката на неукротимите ми мисли. Една година ровене в плодородната почва на паметта… за най-точните, и най-подходящите и най-въздействащите думи… Една година – преосмисляне на Пътя!
За да се събудя тази сутрин с въпроса: Кое е по-трудно? Да откриеш своя път? Или да избереш верния път? Или на извървиш със смирение пътя, който съдбата ти е отредила?
Една приятелка ми даде може би най-мъдрия отговор: Да извървиш Пътя със смирение и вяра, че това е твоя път и е верния път! Благодаря ти, Петя.
През последната една година аз търсех и откриват всеки ден и след всеки завой своя път. А на всеки кръстопът ми се налагаше да правя избор, доверявайки се най-вече на интуицията си, за вярната посока. През последната една година всяко изпитание по пътя ми приемах със смирение и благодарност за възможността, която ми се дава да научавам уроците си докато се наслаждавам на картините по пътя.
Днес знам, че най-големия дар, който получих през тази една година е вълнението, което ме спохожда при всяко споделено пътуване с вас. Този блог е моя автомобил, с който пътувам през най-потайните пътеки на Живота. Вие сте моите спътници и аз ви благодаря за доверието и за компанията!
Днес знам и още нещо – всеки от нас разполага с продукт за продан… или за споделяне… продукт, който съдържа в себе си най-добрата информация за нас самите и за онова, което умеем да правим… продукт, който изразява нас самите… аз избрах да опаковам моя „продукт“ в думи и да го украся с букет свежи подправки… просто така ми се стори, че ще му придам определена индивидуалност, а и в крайна сметка винаги е по-добре да предлагаш активно и привлекателно това, което имаш и можеш да дадеш… нали :)

„Да поДправим вкуса на Живота“ е едно пътуване в дебрите на моята емоционална интелигентност. Тук развивам способността си да разбирам и приемам емоциите и чувствата си, както и скритите механизми, които ме карат да реагирам по един или друг начин. Казват, че е важно човек да може да въведе ред в себе си и около себе си. Този блог ми помогна именно в поставянето на важното пред маловажното, неговото списване ме научи да бъда търпелива в исканията си и да давам предимство на значимите пред дребните неща… И мисля, че вече не съм просто къртица, която рови в себе си и прави купчини от думи, а една година по-късно съм къртица с емпатия :) която умее да превърне купчината думи в благотворно общуване и съпреживяване на общ градеж :)
Хорхе Букай казва: „Никой не стига много далече без любовта на другите. Никой не стига никъде, когато забрави онези, които обича.“
Истинското удоволствие е в споделянето на Пътя с приятели, а не в преследването на моментната наслада и консумирането на твърде пикантни емоции. Надпреварата с изобилието от възможности е опасна, защото често в желанието си да не пропуснем нещо, всъщност пропускаме себе си, пропускаме другите, пропускаме Живота си.
А Животът – това е изследването на нови територии в хоризонталата и смисълът му за всички е в израстването по вертикалата. Аз ще продължа и занапред да споделям с вас пътуването си във всички посоки ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар