Косара е с температура и повръща. Аз съм на 180 км от нея и нищо не мога да направя. Тя се разплака по телефона и каза, че иска да отида да я взема… Това ме извади от равновесие. Сега имам нужда Кико да ми каже, че всичко е наред… да ме заземи както само той умее… да ме успокои… но не е до мен... не мога да го чуя по телефона...
...и решавам да усмиря тревожността си като се захвана с неотложните задачи – поливане на градината, обиране на зеления боб и доматите, стъкмяване на някаква вечеря…
...и за сетен път се убеждавам, че в моменти на изпитания най-важно ми е да мога да се сбера върху насъщността… щото чрез обгрижване на БИТИЕТО с любов и отношение, успявам да изцеря с лекота развълнуваната си до кахърност понякога душа… В такива моменти се радвам, че преди години отделих няколко месеца от живота си да се науча да присъствам в НАСТОЯЩЕТО с цялото си същество :)
„Като позволявате на нещата да бъдат такива, каквито са, пред вас се разкрива едно по-дълбоко измерение отвъд играта на противоположности - трайно присъствие, неизменно дълбоко спокойствие, радост отвъд доброто и злото. Това е радостта от Битието, Божият мир... Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло съсредоточено в Настоящето, БИТИЕТО може да се усети, но никога да се разбере с ума. Да си възвърнем съзнанието за БИТИЕТО и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и съзнаване“ – това е ПРОСВЕТЛЕНИЕ!“
„Силата на настоящето“, Екхарт Толе
Няма коментари:
Публикуване на коментар