Следобедът на годината

Жегите продължават… Усилно време.

И ако август е следобедът на годината, очертава се убийствено горещ следобед тази година…

А моят ден се лъкатуши между тук, сега – звуците на гората сутрин, работните ангажименти в музея, непосилния следобеден мор, изтощителното поливане на градината вечер…

и там, някога – манастир, паяжина във въздуха, аромат на старо дърво…

Опитвам се да провидя живота си след месец, но признавам това сноване между август и септември вече ме изтощава…