Когато има кой да усмихне деня ти, несгодите са просто шум

…опитвам се да не мисля за спуканата тръба в двора… обещала съм деня на Косара…

Включвам хидрофора само при необходимост, за да минимализирам загубите на вода… въпреки това при всяко включване мокрото петно на плочника се превръща в локва за по-малко от половин час… Вечерта успявам да намеря двама мъже, които да изкопаят малък ров пред къщата и да локализират проблема… през цялото време се надявам да стигнат до пластмасови тръби, но уви оказва се, че тръбите са метални, изгнили и ръждиви… Започват да ми обясняват как трябва да се разкопае целия двор и да се сменят всички тръби… Завива ми се свят… Смотолевям нещо от сорта на това, че трябва да намеря временно решение на проблема, за да изчакам завръщането на мъжа ми, който е на гурбет…

Косара все пак успя да усмихне деня ми :)

– Когато Слънчо е зад облаците и не го виждаме, той ражда ли други малки слънца?

p.s. От две години Кико се кани да пренареди плочника и пътеката до портата. Сега разбирам защо не му е падала сгода за това начинание – Бог се е грижел да не отива зян труда му