Как си? Малко изморен? Много напрегната? Или щастливо споделен :) но изгубил дъха си в надпреварата с делника? Тъжна?! Защо?... Да, разбирам... трудно е да си едновременно грижовна майка и безгрижно преминаваща през живота... А знаеш ли какво ми се случи на мен преди три месеца? Събрах си багажа и заминах! За да се върна! При корените си! Ей така, прищя ми се да приседна до тях и да помълча... да помълчим... заедно...
Това мълчание продължи три месеца. Имаше време да втаса. Да превтаса. Да бъде наново омесено и пак да втаса преди да бъде изпечено... Днес усетих, че е настъпил момента да раздам по малко на всеки от това мълчание, както се разчупва и споделя обреден хляб. Първото парче е за Бог. Второто - за Дома. Третото, четвъртото, петото... и така поне до петдесетото - за РОДата. Парчетата от петдесет и първо до към седемдесет и девето са за сродните ми души по ПЪТя. После следват неизбоим брой парчета за всички хора, които са ми сторили БЛАГО. По парче мълчание съм нарекла и за несрещнатите все още от мен люде, които са се погрижили и продължават да се грижат за УЮТа на душата ми в този свят. И така... останаха шепа трохи - най-вкусното на хляба. Мога да ти ги дам, ако си гладен/а, но искам да знаеш, че предпочитам да ги споделя с теб. Това ще даде "хляб" на приятелите ни да поклюкарстват по наш адрес :) но по-важното е, че самото споделяне ще подхрани МАГИЯта на общуването помежду ни...
Благодаря ти! Вече имам повод, и основание, и вдъхновение да начена списването на този виртуален дневник на нашето ОБЩЕНИЕ.
