Живеем във време разделно

Напоследък попадам на много статии и коментари, които определят нашата действителност като „време разделно“. Когато написах, обаче, в Google „време разделно“, с идеята да попадна на още материали по темата, на екрана на компютъра ми се заредиха само линкове към филма „Време разделно“. Това ме върна към моето детство и излизането на едноименния филм. Помня, че трудно измолих тогава от майка ми разрешение да го гледам. Бях на 13 или 14 години, не бях чела романа на Антон Дончев… Помня вътрешното си колебание какво точно означава заглавието на филма. Какво означава времето да е разделено? Времето ли е виновно за нашето разделяне от историята ни и нашата същност? Или те са така болезнена за нас, че ние сме използвали времето, за да се разделим с тях? Днес тези въпроси ми се струват и наивни… и незрели… и глуповати в известна степен… Днес с всяка клетка на тялото си знам какво е да живееш във „време разделно“… и всеки твой избор да резонира в битието на цялото Човечество… и да нямаш право на грешки, защото нямаш време да поправиш грешките… животът вече се движи твърде бързо… нямаш възможност да спреш и да се огледаш, защото отвсякъде сякаш те дебне опасността да бъдеш отнесен от енергията на масите… Във всеки аспект от ежедневието ни сме заставени да избираме между две крайности, сякаш средният път вече не съществува… не е опция…

Казват, че все още имаме шанс да спасим себе си и света, но че този шанс няма да е безкраен… Да се спасим!? Или да спасим света от човешките безумства? От човека? Факт е, че природата би продължила да съществува и без хората. Самият човек не е особен фактор в природните кръговрати...

...но в еволюционно отношение нещата ще загубят смисъл, защото само нашето съзнание е способно да осъзнае красотата на света…

„Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце ти си важен елемент във Вселената – без теб тя не може да се прояви в своята хармония.“ Това са думи на Учителя Петър Дънов.

Още през 20-те години на 20 век той говори и за промените, които ще настъпят в отделния човек и в обществото когато дойде Ерата на Водолея: „Предсказано е, че когато слънцето влезе във Водолей, в душите на всички хора ще се вложи нещо ново – нов подтик, нов стремеж… Бъдете готови за новите условия… Съзнанието ви ще се пробуди и ще се въведе нов ред и порядък в света. Иде новото, иде великото в света!“
Последните няколко поколения имаме изключителния шанс да живеем на границицата на две епохи – на Рибите и Водолея, а ПРЕЦЕСИЯ е явлението, което е причината за смяната на така наречените „епохи“ в човешката история или по-точно в историята на нашата планета Земя.

Какво означава „прецесия“? Ето едно сравнително лесно смилаемо описание :) Когато завъртим пумпал около оста му, преди окончателно да спре, той описва и второ движение паралелно с въртенето си - самата му ос също описва окръжност. Подобно движение извършва и нашата планета, естествено заедно с въртенията й около оста и около Слънцето. Така че земната ос бавно се накланя. Полюсите описват окръжност за около 25 920 години. Посоката е срещу зодиака. Счита се, че епохата на Рибите е започнала около 150 години преди Христа. След като 2 160 години оста на Земята (или северния полюс) е била насочена към съзвездие Риби, сега вече попада в съзвездието Водолей, където ще остане следващите 2 160 години. (http://selenabg.com/index.php/2008-07-29-08-06-43/820.html )

…Епохата (или Ерата) на Водолея…

Това е неотменимо предопределения цикъл, в който влиза нашата планета… в зависимост от нас, нашите решения и нашите действия Ерата на Водолея ще се превърне или в трагичен епилог на „огнената смърт“, или в пролог на нова и светла епоха в човешката еволюция…
„Освободи се от всичко отрицателно и бъди готов да изникнеш, както посятата семка изниква от земята. Какво ще стане с тази семка, ако преди посяването й я завия в златен, сребърен или калаен лист? Ще израсне ли тя? Ако я туря в циментов прах, ще израсне ли? И ако вие сте обвити като семката в много обвивки, ще се докоснете ли до новия, тоест до Божествения живот? Всички обвивки – златни, сребърни, калаени, циментови, трябва да паднат и да остане само семката на живота, да се посее в Божествената почва. Когато Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина започнат да действат, семката ще изникне в почвата, в тебе ще се яви ново прозрение и ще кажеш: Сега мога да направя всичко заради Бога.“ Отново думи на Учителя Петър Дънов, според когото житното зърно е емблема на човешката ДУША, която през епохата на Водолея ще се роди за нов живот… но първо трябва да умре… Житното зърно съдържа в себе си целия потенциал да се превърне в житен клас, но за целта трябва да бъде посадено, погребано в земята, трябва символично да умре, за да израсте и да даде реколта.

…сякаш сме на някакъв предел…

Именно. Живеем във време когато хората са разкъсвани вътрешно от собствената си тревожност кой път да изберат. Мъчителен е процесът на покълване и изникване. Човешката душа символично умира в плътта, но стремежът й към Светлината й задава посоката нагоре… и както житното зърно покълва и търси Слънцето, така и човек търси своята същностна реализация в света на Светлината… в същото време посято в Земята житното зърно се нуждае от корени, за да се храни… точно както човек обича да пуска корени в материални свят, за да „осигури бъдещето си“… В крайна сметка стремежът не възможността, а само стремежът дава сила на посаденото житно зърно да се пребори със смъртта и да се превърне в житен клас.

Бих казала, че житния клас е емблема на живота в центъра… той е резултат от един творчески баланс между света на Светлината и света на Тъмнината… Той е средния път.

А ако е време разделно и средата не е избор!?

В една статия на „Списание 8“, Галя Герасимова споделя следното: „В момента няма средна класа, няма среден бизнес, няма средно образовани хора, нищо в средата, няма тяло… Дворци и гета, богати и бедни, толерантни и фанатични, екологични и бетониращи. Има силна поляризация. Точно тази поляризация е моментът, в който се разкъсва тялото на зърното, умирайки – едната част става корен, другата – гледа към Слънцето… За да пренастрои човек цялата си ценностна, мисловна, емоционална, поведенческа представа за живота, ще трябва доста да бъде разтърсен… Стремежът е важен, житното зърно го доказва!“

С настъпването на Ерата на Водолея космическите влияния върху хората и Земята се променят. И всеки от нас, независимо дали иска или не, участва в процеса на установяване на един Нов свят… или Нов ред… всеки от нас е отговорен пред всички, за своите избори, защото колективното ни израстване като осъзнати същества е работа на всеки индивид в колектива…
Ерата на Водолея е свързана с нови открития и е необходимо ново образование, нова медицина, друго възпитание, коренни промени в религиите, нова култура на общуване. Много неща се променят на Земята, защото на нея вече живеят и хора с нова физическа, интелектуална и духовна сила.
Братство, равенство, свобода! Това е девизът на богомилите, на френската революция и на Водолея … всички сме едно… всеки е уникален с това, което прави, с това, което е, всеки е важен за цялото… За съжаление имитацията е издигната в култ днес, а не творческия процес. Има твърде много изкуствени идоли и на децата им се налага да бягат от същността си, за да не бъдат избягвани… Мисля, че е нужно да обединим силите и възможностите си в отстояване на своята автентичност и на правото на всеки да развие своята дарБА, да реализира своя потенциал, онзи вложен от Създателя във всеки човек…

…живеем във време на еволюционен скок в духовното развитие на Човечеството…

Казано е в Писанието: "Ще създам ново небе и нова земя; ново слънце и нова луна." Иде новото в света – нови условия, нов живот. Бъдете готови за новите условия.

Това е факт, това вече се случва... и ако сами не се променим, Водолеят така или иначе ще го направи… защото в Новия свят не материалните блага, парите, притежанията и властта ще имат значение, а това дали носиш Любов, Мъдрост и Истина в сърцето си, дали си в хармония със себе си и всичко заобикалящо те.

„Казват, че умирането на душата за божествения свят, където тя живее в блаженство и раждането й в плът тук на Земята – това е Богопознанието. От гледна точка на преражданията душата символично слиза в материята, поема по инволюционния път, за който всички езотерични учения говорят. Колкото повече душата влиза в материалния свят, толкова съзнанието започва да загубва, да забравя за светлата си същност, от която произлиза. И така, докато стигне до напълно материалистичната и атеистична представа за живота. Преминаването през такива прераждания е много важно за човека, защото се развиват обективният ум, желанието да се познаят и изучат законите на материята и най-важното така се развива науката и стремежът да се изследва както микроскопичният свят на клетката, атома, електрони, протони, кванти, така и макросветът на Космоса, галактиката и т.н. Когато човек е в пълно съзнание за божествения си произход, не е достатъчно мотивиран да опознае физическия свят… Краят на инволюционния път идва с жертвата на Христос, Божия син, който разпънат сякаш казва: „Дотук!“ С живота си ни сочи как обратно да тръгнем към Бога. „Аз съм пътят , и истината, и животът!“ И този път духовната наука нарича еволюционен. Това е обратният път на душата към Бога. Но вземането на този завой може да се направи само ако живееш Христос, което както се вижда от последните 2000 г., са го правили по няколко човека на столетие – светиите, пророците, хората, които са готови да пожертват наистина всичко в името на една идея… Но сега си отива епохата на Рибите и условията са различни. Ще трябва да се променим. Ако сами не го направим Водолеят така или иначе ще го направи… Епохата на Водолея ще е първата символична порта за възходящия еволюционен път на душата. Смяната на вибрацията на знака и на посоката водят до много интензивни и драматични събития, а страданията, от които толкова много се плашим, всъщност са, за да събудят нашето свръхсъзнание.“ Източник „Списание 8“

От свой собствен опит познавам закона за постоянните и неизбежни промени. Това е едно непрекъснато движение на махалото между двата полюса… махалото, което не познава никога покой. Колелото на раждане и смърт се върти непрестанно между този свят и отвъдното.Човешкото същество е оставило зад гърба си безброй въплъщения, без да е постигнало безсмъртието.
Космичните преобразования, които се случват в наше време, също принадлежат към явленията, предизвикани от въздесъщия часовников механизъм на Вселената, който просто сега отново придвижва напред стрелките на еволюцията.

Днес „ПРОМЯНА” означава едно неограничено развитие, едно вечно пребъдване. Кръгът се превръща в спирала.

Всички религии и духовни учения ни дават методи как да развием своите качества и добродетели, защото това е истинската храна за душата ни. Те формулират основополагащи принципи за постигане на живот в хармония с космичните закони - свързване с енергиите в Природата - разбирателство и любов към ближните - правилни мисли, чувства и действия… Много суеверни последователи, обаче, изопачават ученията в користни догми… получава се пагубната формула „нашата вяра е най-добра“… от тук има само крачка до кръстоносните походи, инквизицията, колонизирането, робството, издевателството над себеподобни, защото не вярват по „правилния“ начин… само крачка до моретата от кръв и насилие, в името на Този, който осъжда убийството…

…Нещо някъде става, някакви хора масово се вълнуват, подхранват с вниманието си явлението и го затвърждават…

Това е играта днес. Едни хора избират една реалност и резонират с нея, други избират да живеят друга реалност, но всеки един се бори да докаже, че неговата истина е Истината и предизвика на дуел всеки инакомислещ. Пък те всичките истини са еднакво валидни. Просто са различни, базирани на правото на избор и свободната воля на хората. Но полярностите и залюляванията на махалото са болезнено видими днес. Болезнено променящи нашия свят и нас…

…време разделно е…

„…хората трябва да изберат своята посока. На такъв етап от развитието на света сме, че няма време за поправителни изпити. Взетите решения са окончателни. Трябва да сме много внимателни по-кой път вървим, какви избори правим, дали принадлежим към светлата или към тъмната страна, защото среден път няма.“ Из интервю на Диана Дафова в Списание 8

…а пътят на житното зърно?… къде остава неговият пример… неговият избор…

„В момента наблюдавам едно масово отричане. Отричане на всичко. Отричане на всеки. Противопоставяне, извъртане на 180 градуса от това, в което хората са вярвали, харесвали, следвали като идея. “Добрите” стават “лоши”, харесваното доскоро днес бива поругавано, “истината” рязко бива отделена от “заблудата”… лутане от крайната светлина към крайният мрак, съмнения и отричане пъплят навред…
Отначало ме изненада това, но всъщност – нима не е съвсем логичен етап от процеса? Залюляхме махалото в едната крайност за да се измъкнем от дълговековния ступор, а сега съвсем логично – махалото отива в другата крайност. Което може да боли малко или много, но пък е много целебен етап – защото в крайна сметка, след мощното разлюляване, вече опознали крайностите, можем да си намерим средата. Центъра.
“Онова особено място, малко преди материята да срещне “т.нар.анти-материя”, там където се простира черната дупка, пустотата – малко преди да се стигне до утробата, до плодотворното раждане на нещо ново”. Същински космически вакуум.
И точно там, в този вакуум, където повечето виждат противопоставяне и битка на реалностите, аз виждам сливане и приемане. От там някъде тръгва средният път. Трудно е да обясниш на онези, търсещи в люлеенето на махалото, как нито една от реалностите не е единствено вярна за сметка на другата. Ами и двете са верни, еднакво валидни, и въпреки привидното противопоставяне, всъщност са двата полюса на едно и също нещо.
И там, след като избереш, след космическия вакуум, се придвижваш към следващото еволюционно стъпало – там където се ражда новото от равностойна среща в пустота, в свободното пространство, което не е нито добро, нито лошо, Живо Е. Там където вече си готов да виждаш различните възможности, реалности, избори и да ги приемеш като съществуващи алтернативи, без да ги осъждаш и етикираш. Ето там е средният път. Виждате ли го?“ Мартина Иванова, Из „Видим ли е средния път?“

…и още една гледна точка… за крайностите… за възможния среден път…

„Днешният човек не може да направи почти нищо срещу видиотяването на света. Целта на световния ред е да зароби всеки човек, да го чипизира и обезобрази, да изтръгне от корен душата му, затова няма смисъл да живеем с илюзии – уви, злото ще се развихря все повече. Но ако сме будни и съзнателни за събитията, ние можем да противостоим.
Днес битките са индивидуални. Всеки ден избираме на чия страна да положим себе си – на страната на злото или на страната на доброто. Трябва да се учим да преминаваме през срещите си със злото с още повече добро. Трябва да полагаме усилия, за да трансформираме живота. Трябва да осветяваме тъмнината със светлина. Каквото и да има да преживяваме още на този свят като човечество, едно е сигурно – Светлината ще е крайният победител.
Защото тя е факт. А тъмнината е просто неосветена светлина. И не твърдя, че в тъмното не е страшно. Но вярвам, че светлината е във всеки един от нас.
Системата пренаписа Десетте Божи заповеди и според нейния кодекс те вече не са валидни. Да, като че ли системата е виновна, защото ни поведе по пътя на страха, а не на вярата и любовта. Но защо ние се съгласихме със системата?! Защо приехме да се превърнем в невротизирано, озверяло общество?
В крайна сметка за конфликт винаги са нужни двама. И тъй като системата няма да отстъпи от отдавна написания си сценарий, който цели абсолютното ни обезличаване и деградация, значи остава ние да се справим със ситуацията. Не в бъдеще време, а в спешно сегашно.
И ключът към спасението ни е, че системата само изглежда всемогъща. Но тя не отчита най-важното – човешкия фактор. Този човешки фактор е в наши ръце. Той се състои от простотата на съществуването и от радостта от самия живот – ей така, без причина. Състои се още от приятелството, от грижата за близките, от обичта… просто така, без причина. И от свободата, и от щастието… без причина.
Човешкият фактор – тогава, когато не искаме нищо да спечелим, а просто вдишваме и издишваме красотата и вдъхновението на самия живот. Ето така системата загубва мощта си – като не ни пука за нея. Можем истински да се усмихваме и без система.“ Яна Добрева, цялото интервю

„Слънчевият календар“ и петте СТИХИИ (вода)

Зима е. И всичко в природата се е затворило в себе си. Соковете на дърветата се движат само във вътрешността и бавно. Много животни прекарват зимата в дълбок летаргичен сън. Само човек е бодър и зимно време. Може би защото Бог го е надарил с разум да разбира природните закони… Но горко на неподготвения да посрещне зимата! Горко на онзи, който не владее изкуството да се прибере в себе си и да се смири… да притихне пред царствената белота на снега… която обединява всички цветове в себе си и заличава всички различия по земната повърхнина, всичко се изглажда, изравнява, уеднаквява...

Тази година началото на зимата беше отбелязано с подобаващо количество сняг. Заваля като „по поръчка“ – в синхрон с началото на сезона под знака на водата. Според „Слънчевия календар“ на древните българи всеки сезон се свързва с една от следните 4 стихии:

Зима – вода
Пролет – дърво
Лято – огън
Есен – метал,
а петата стихия Земя обема последните 18 дни на всеки сезон.
Повече по темата може да прочетеш тук.

В тази своя публикация ми се иска да поразсъждавам върху ВОДАТА, нейната връзка със същността на зимата и начинът, по който нашите предци са отдавали почит на животворящата сила на водата. Последните дни попрочетох различни неща по темата и сега ми се иска да подредя своя пъзел. Според своята интуиция и своите възможности.

Водата за мен е чистота, свобода и памет. Водата носи в себе си силата да изцелява, да обновява, да събужда живота напролет, но и да съхранява живота през зимата... когато уж всичко е сковано от студ, тя всъщност поражда вътрешните сили и импулси в природата… Според древните българи именно зимата е сезона, който се управлява от стихията ВОДА. Това е времето когато водата напоява почвата, подпомага набъбването на семената, поддържа влагата в корените на дърветата, грижи се за процеса на възраждане на жизнеността в природата, за да познае своята свобода напролет, когато слънчевите лъчи стоплят земята и тя започне да диша… Виждали ли сте как сутрин напролет се вдига омара от земята? Като дъх… като дихание… Водата вече е свободна да начене своя нов път… нагоре към небето, за да се завърне отново в земята през есента и зимата…

Снимка: www.seebulgaria.net
Според „Слънчевия календар“ на древните българи всеки сезон имал продължителност 91 дни. Всеки нов сезон започвал в неделя (която била и сезонният празник) и завършвал в събота. Така тримесечието се деляло точно на 13 седмици, а годината на 52. Или общо календарът съдържал 364 дни и един Нулев ден (за който вече писах тук). А ето какво пише по въпроса Георги Велев в своята книга „Народният календар и неговите празници“: „Всеки сезон е имал празници, отбелязващи неговото начало, среда и край… празникът на началото на всеки сезон едновременно бил и празник за края на предишния сезон… Сезоните започвали винаги от 1-во число на месеците I, IV,VII и X с празници за тяхното начало…„

…а някъде по средата на всеки сезон имало празник почитащ съответстващата на сезона стихия… т.е. през зимата нашите предци са отдавали нужното внимание и са се прекланяли пред силата на ВОДАТА. Дали, обаче, са правели това в точно определен ден от своя „Слънчев календар“, както смята, например Георги Велев (виж бележката в края на тази публикация) ? Има различни мнения по въпроса. Аз лично съм склонна да приема вероятността този ден да се е определял не спрямо слънчевия цикъл, а според този на Луната, нали именно тя в много по-голяма степен „управлява“ движението на ВОДАТА на Земята (кратка справка за приливите и отливите), т.е. смятам, че този празник може да е бил „пвалащ“, а неговото отбелязване да е било, например, при първото нарастване на Луната след Сурва…

Според доц. Александър Илиев, доктор на изкуствознанието, след покръстването на българите княз Борис успява да съхрани и "миропомаже" цели 36 празника, които са били свързани с бита и календара на древните българи. „Те станали християнски и такива се считат у нас и до днес. Византия е била принудена да приеме това условие. Така народният календар на българите продължил да живее паралелно с неточното християнско летоброене.“ А денят отреден на ВОДАТА някак естествено се е приобщил към празника в православния църковен календар отбелязващ кръщението на Иисус Христос във ВОДИТЕ на река Йордан от Йоан Кръстител. Легендата гласи още, че в момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на християнския празник е Богоявление…

По случай Богоявление в Калофер традиционно се извива ледено мъжко хоро… „Мъжкото хоро в Калофер, вече известно и по света, е единствено по рода си. То се играе в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са подготвяли духовете и телата си с традиционната балканска сила, червено вино и домашна ракия. Така направиха и през тази нощ срещу 6 януари на 2016.“ Източник: http://www.24chasa.bg

В българските православни храмове на Богоявление се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет, а след ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав.

В много краища на страната ни на 5-ти срещу 6-ти януари се изпълняват и различни обреди свързани с древния култ към водата и нейните особени качества, а обичаите се назовават - ВОДИЦИ, ВОДОКРЪЩИ, ВОДОКРЪСТ… смята се, че самата вода в този период от годината – в началото на годишния път на Слънцето по небесната сфера (еклиптиката) - има магична сила и ако бъде наречена може да донесе в живота на „добросторника“ промяна, нова радост или нова посока… в много от тези обреди няма нищо християнско, но въпреки това те се практикуват от християни… може би защото ние българите имаме много дълбоки корени и онази „ВЯРА в календара“ на предците ни все още е жива в нас :)

Аз обичам българските народни традиции и обичаи… но смятам, че практикуването и следването им не бива да бъде неосъзнато и повърхностно… Питам се каква ли е била обредността, с която древните българи са отбелязвали преклонението си пред магията на водата? Питам се… но понеже това „питане“ може да продължи дълго, реших междувременно да потърся своя начин да почета животворящата сила на ВОДАТА… като си „нарека водата“… две години поред правех това на 5-ти срещу 6-ти януари когато е прието да се чества големият предхристиянски празник ВОДИЦИ или в навечерието на Богоявление (Йордановден), един от най-светлите за мен християнски празници… тази година ще нарека водата си за нова радост на 13-ти януари при първия сърп на нарастваща Луна (смята се, че когато Луната нараства, расте и Силата на водата, нейната Магия) от началото на тази календарна година, като по този начин ще почета и своя корен, и изконната вяра на предците ни – древните българи – в Слънчевия календар и природните цикли, които подреждат нашето Битие тук на Земята… защото аз избрах да сътворявам живота си в единение и равновесие с ПриРодата и нейните стихии.

Повече информация за самия обред и затова „КАК ДА НАРЕЧЕШ ВОДАТА СИ“ можеш да прочетеш тук.

А дали ВОДАТА наистина има силата да пренарежда нашето СБЪДВАНЕ?... няма да разсъждавам по темата, вместо това ще споделя с теб част от поста на Розмари Де Мео, към който има препратка малко по-горе в публикацията ми :

„Това е много стара магия. А магията – старо знание.
За мен работи от години.
А колко работи за теб, зависи от Силата ти, Куражът ти и Вярата ти. Най-вече – от съзнанието какво ТОЧНО искаш, за да бъдеш щастлив!
Искам да се обърна и към религиозните хора, които отново ще споделят този пост, за да избухнат в поредни анти езически коментари в групите си.
ЕЗИЧЕСТВОТО Е ФИЛОСОФИЯ НА ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА, КОЯТО ПОЧИТА ПРИРОДАТА И НЕЙНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ!
Смятам, че всеки мислещ и развиващ се човек рано или късно по пътя си разбира, че е езичник и че Богът не може да бъде „правилен”.
Това старо наричане е проявление на изконната вяра на българите, че природата е Творецът и заедно сътворяваме живота си в единение и равновесие с Нея и стихиите й.
Толкова векове може да оцелее само истината, защото само тя има тази сила.“

Бележка: „Средата на всеки сезон се е падала винаги на 15-то число на II, V, VIII и XI месец, чийто ден е бил винаги сряда. Ден сряда бележи средата на седмицата и като такава среда тя би била най-подходящото и естествено място за празник, отразяващ реалната среда на годишния сезон. Ако празничната дата за средата на годишните сезони се падаше на някакъв друг ден от седмицата, то това би било една учудващо необичайна дисхармония в иначе съвършено уравновесения във всяко отношение стар български календар.“ Из „Народният календар и неговите празници“, Георги Велев

Сурва, сурва година!

СУРВА е празникът, с който предците ни са отбелязвали първия ден от Новата година (според своя "Слънчев календар") или началото на живота на Новото Слънце. СУРВА е празник на възраждащото се Слънце. Символ на този ден и до днес за българите е дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница, сурвакия), която по традиция има различна украса в различните краища на страната, но общо взето, формата и е строго стилизирана.

В Централна и Източна България, сурвачката се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче сурвачката да е дрянова пръчка, а нейните клонки да се привържат така, че тя да добие формата на единично или двойно кирилско “Ф”, а най-отгоре да остане снопче от връхни клончета. Сутрин рано, или още в първите часове на празника, младите сурвакари (суркуватници, суркувачи) посещават стопаните и чрез отмерени удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, благоденствие, благополучие и богата реколта. Вярва се, че сурвачката носи магическа сила и прави пожеланията по-реални. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка обаче има магическо действие само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
Защо суровачката е от дряново дърво? Ами, дрянът е първото дърво, което по това време от годината вече е напъпило. Животът в него вече напира да се изяви... и да расте... така както започва да расте светлата част от деня... сурвачката в този ден от годината има силата да хармонизира хората с първичната енергия на началото на новия годишен цикъл на Слънцето... а всяко начало е обречено да бъде НАРЕЧЕНО :) в случая от Розмари Де Мео ;)

Ново ти Слънце изгрея,
Сурва, Сурва година!
Силен сокол се зарея,
здрава ти, силна година!

Червена ябълка в градина,
ален божур във душата!
Златен клас е на нива,
тежка жълтица в торбата!

Сладък грозд на лозница,
добруване да има и благост!
Пълна къща с дечица,
пълни очи ти от радост!

Зло под камък заспива!
Господ над ложе присяда!
Душа ти близнак си намира!
Славей над глава ти запява!

Сурва за Слънцето, Сурва
по българска ти гърбина!
Да пребъдеш до година,
с род и рожби, до амина!

Бележка: Според някои изследователи формата на българската сурвачка е стилизиран образ на т.н. "дърво на живота" или още "божествено дърво". А предназначението й е безкръвно (растително) жертвоприношение, което за кратко време носи в себе си магична сила. Представата за "божественото дърво" е широко разпространена сред древните народи на Месопотамия, Персия, Стара Гърция, Римската империя, при траките и прабългарите. Тези народи са схващали света като съставен от три пласта - горен (небе, където живеят боговете), среден (където живеят хората) и долен (подземен, обитаван от различни хтонични животни и от душите на мъртвите хора). Тази митологична представа се допълва от образа на т.н. "световно дърво", което свързва трите пласта на света, като мощните му корени са впити в подземния свят, а клоните му достигат до божественото небе.