Започнах да подреждам пъзела на поредната промяна в живота си още през зимата. Началото беше една „карта на желанията“ и един сън… Сънувах жълта мишена, която беше част от моята карта на желанията… докато минавах през нея тя се превърна в слънце, а концентричните й кръгове бяха лъчи от светлина… През пролетта започнах да усещам енергията на новото начало в живота си като ехо, да отеква във всяка клетка на тялото ми и във всяка мисъл, която се завихряше в ума ми… и във всяка идея, която се заформяше някъде на границата между съзнанието ми и неосъзнатия потенциал от възможности, с които съм дошла на този свят – моят нечекиран багаж, който пътува с мен през невидимите сфери на битието…
Опитах моето ново начало да започне с разчистване на „старото“… защото съм чела, че всяко ново начало започва с разчистване на всичко, което вече не е нужно… а може би всяко ново начало е последица от предприето разчистване? Следва логичният въпрос: кое е първо? Необходимостта от ново начало – дремеща във всяко малко семенце, прастария вик на самия Живот идващ от нищото – или покоят, който идва с разчистването – дълбоката оран на почвата преди засяването? Всъщност няма първо и второ! Има кръг. Кръговрат! Вечният ритъм на Живота, който природата следва… а аз не знам защо написах всичко това, но знам, че ми се прииска да го споделя с теб.
…всяка цел, която преследва човек е забулена в мъгла… странно, но онова, което придава смисъл на нашите начинания, винаги е нещо съвършено непознато за нас… правим необясними обрати в живота си, вземаме решения, които изпълват сърцата ни с меланхолия, а ежедневието ни е някаква неразбираема на пръв поглед пустота… а може би това е състоянието на духа, предхождащо всяко ново начало… и почвата трябва да бъде наситена с въздух… Драмата понякога не е драма на тежестта, а на лекотата, защото непосилната лекота на битието може да бъде бреме. Тази мисъл ми беше внушено от Кундера и неговата „непосилна лекота на битието“ :) Горещо препоръчвам тази книга вместо лекарство при по-леки форми на депресия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар