Помня как пролетно време баба ми правеше сироп от бъз – много любимо мое питие. Разреждахме го с вода през лятото и утолявахме жаждата си, а деликатния му сладък вкус сякаш охлаждаше пламналите ни от жегата гърла… Този сироп се прави от цветовете на Черният бъз (Sambucus nigra L ) - Разклонен храст или дърво, който достига до 3 м височина, със силно развита коренова система. Когато тази година към края на май открих, че в задния двор на новопридобитата ни къща има голямо дърво Черен бъз изпаднах във възторг и започнах всеки ден да навестявам моето уханно „съкровище“, въоръжена с плетен панер и малка ножица и да се пазаря за всеки разтворил се цвят, с капчици роса по него… пазарлъкът ми беше с листните въшки, които явно преди мен бяха надушили ароматната „плячка“ и си бяха направили стан в цветовете на Черния бъз, който по това време на годината радваше очите ми с прекрасните си бели „кошнички“ :) От баба знаех, че не бива да мокря цветовете преди да ги сложа да се изсушат, за да не ги лиша от най-ценното им – нежния жълт прашец, та голямо пазарене падна… но успях все пак да изсуша около 60-70 цвята за ароматен чай през зимата и с още толкова да направя от сиропа на баба :) Тези от вас, които ни бяха на гости в началото на лятото успяха да му се насладят :)
снимка: ezdrave.com
Ето моята рецепта:
30 едри цвята бъз
1 кг. тръстикова захар
2,5 л. вода
2 лимон
Всичко се накисва в стъклен съд за 48 часа. След това се прецежда и сиропът е готов за директна консумация. Имам много варианти на тази рецепта. Изпробвайте, за да усетите кой е най-подходящ за вас ;)
Със сиропа от бъз сложих началото на моето общение с градината и нейните дарове ;) Сега е времето за приготвяне на най-мощния еликсир за силна имунната система от плодовете на Sambucus ebulus или полския бъзак. Той е тревисто растение и е буквално навсякъде по поляни и шубраци Като бях малка и ни пращаха да берем цветове на бъз в началото на лятото всеки път ни инструктираха, че „бъзакът отсреща на пътя е отровен“ и да не го бъркаме с бъза, който е дърво… А на есен плодчетата му били още по-отровни и в никакъв случай да не ги ядем… Преди няколко години майка ми ни организира да берем именно плодчетата на полския бъзак, за да приготвим от тях лекарство, с което да подсилим имунитета си през зимата. Била прочела някъде тази рецепта и искаше да я изпълни. Майка ми винаги си е падала по народната медицина и билковите отвари, а аз съм й безкрайно благодарна, че когато бяхме деца успяваше да се пребори с лели и баби, за да ни лекува именно с „бабини илачи“ :) Аз в началото подходих с известно съмнение към така прехваления „лечебен еликсир от бъз“, но истината е, че вече три години той е единственото нещо, с което боря настинки, грипове и разни ставни болежки :) а семейното производство се разрасна. Майка ми твърди дори, че е намалила нивата на лошия си холестерол благодарение на сладкия черен сироп от „отровните“ плодчета :)
Снимка: личен архив
Ето я и Оригиналната рецепта от Петър Димков: В буркан от 5 кг. се редят ред зърна (2 см. дебел), ред ситна захар. Най-горният пласт е захар – 9 см. Вместо капак се слага парче платно и бурканът се оставя на светло и слънчево място, та захарта да се стопи. Прецежда се през тънка кърпа като се изтисква. Налива се в бутилки и се завързва с платно а не с тапа и се държи на хладно място за да не вкисне.
Аз използвам тръстикова захар ;)
Начин на приемане: всяка сутрин на гладно се взима 1 супена лъжица от сиропа от есента до пролетта, а може и целогодишно. За малки деца се приема 1 чаена лъжичка, като се започва с 1/2 за първите дни.
А сега ще ви доверя нещо лично: в задни си двор имам малка плантация с полски бъзак, който след около седмица ще е готов за бране :) къщичката ни е направо до гората, така че суровината за домашния ми еликсира тази година ще е гарантирано чиста :) Предвид сериозното количество, което консумира семейството ми от таз вълшебна напитка, обаче, се налага да обикалям и околните планински поля и плата. На едно от тях открих невероятно едри „гроздове“ с добре узрели ароматни плодове… Къде е това място ли? На платото на Витата стена. Как да стигнете до там? Елате ни на гости :)
