За тишината на брега на морето и в планината

Събудих се рано и излязох на терасата на апартамента, който се намира точно над морето… Тихо е. Няма вълни. Слънцето е ниско, но огнено и вече е разстлало златната си пътека до близкия бряг… Тишината тук е различна от тази в Гъбене… някак по-крехка е и неуверена в собствения си потенциал… в планината тишината е дълбока и многопластова :)

Залезът на 8 август в Поморие.

Разходка във времето

Поморие – място, което пази много наши спомени. Пристигнах снощи.

Отново е жега. Или може би по-правилно е да кажа, че в Поморие днес е жега. Какво ли е времето в село Шума?

С децата и майка привечер решаваме да си направим разходка по крайбрежната улица. Бях забравила колко много споделени емоции с Кико обитават това място… разминавам се с непознати хора, а между тях надничат познати мигове от други времена… и сякаш ме викат и прегръщат нежно… виждам как Кико ме снима на брега на морето, само двамата сме и е зима – някъде между Коледа и Нова година… небрежно, палаво и празнично ни е…

...при Яворовите скали нахлува един ветровит април отпреди седем или осем години… когато Поморие се оказа между две спирки от наше работно пътуване из североизточна България и решихме да пренощуваме тук…

...при сцената на брега на морето изплуват най-древните спомени – от едно лято преди 16 години… лек бриз поклаща ефирни, бели завеси… аз съм Лора, Кико е Яворов… мисля, че това беше последното ми качване на сцена като актриса… а с Кико все още бяхме само приятели и колеги… Интересна разходка във времето си спретнах, неочаквана за мен самата…

Неочаквано от зида в стената на крайбрежната ни поздрави и един цъфнал домат :)

На колко невероятни места някои семенца могат да открият своята подходяща почва, за да покълнат, цъфнат и вържат… Велико нещо е силата за живот! Някак естествено ми дойде аналогията за нашата любов с Кико... тя прави опити да покълне на няколко пъти през годините на нашето познанство (което сега начева своята 25 година)… но времето, обстоятелствата, понякога и местата се оказваха неподходящи… всеки от нас явно е имал свой личен път за извървяване, и уроци за научаване, и грешки за изправяне, и нужда да преживее красиви моменти с други хора… за да се срещнем преди 9 години отново и да усетим със сърцата си, че за нас вече 1+1=3 (аз, ти и ние).

Времето днес се преобрази пред очите ми... три пъти

Средата на лятото е според Слънчевия календар на древните българи… и казват настъпва трайно преобразяване в природата… Слънцето обръща гръб на лятото, за да отправи своя взор към зимата…

Изображение: Списание 8

...идва най-усилното време за стопанисване на нивите и градините… отпочва събирането на реколтата…

Преображение Господне е според Българската православна църква – един от големите летни празници, който се отбелязва в края на църковната година и се свързва с измолването на промяна и нова надежда…

Днес температурите навън не надвишават 22` С. Сякаш нещо преобърна времето, за да даде знак, че лятото преваля… а аз планирам след работа да премина превала на Балкана, за да гушна Косара за лека нощ… там някъде край морето… Гледам я на снимките, които ми праща майка и ми се струва малко тъжна…

В Хаимбоаза съм. Вали проливен студен дъжд… Няма и помен от жегите само преди ден. На юг от Балкана поривите на вятъра пък са толкова силни, че имам чувството, че ще отнесат колата, която тежи повече от два тона… Заболяват ме ръцете да завръщам волана…

Времето днес наистина се преобрази пред очите ми три пъти.

За безвремието вътре в мен

Тази сутрин ме събуди звука от тупването на голяма зряла круша под прозореца на спалнята… и в просъница се запитах: какви ли шумове в двора на манастира будят Кико…

За днес прогнозата отново е „жега“. Снощи почти до здрач поливах зеленчуците и цветята в градината. Дори зелениката ми се стори омърлушена и я черпих няколко лейки вода от герана.

***
23:00 ч. е, а навън е 32` С. Духа горещ вятър и във въздуха има някаква особена тревожност. Аз се опитвам да се хвана за безвремието вътре в мен, за да успокоя ритъма на сърцето си и да обуздая бъбривостта на ума си… не мога да заспя и решавам да се захвана със затварянето на бурканите с кисели краставички, с чистенето и попарването на зеления боб, който набрах сутринта, за да прибера във фризера за зимата… после се сещам, че трябва да изроня снопчето чубрица, което виси вече една седмица пред вратата на къщата… приключвам и с таз шетня, а часовникът ми подсказа, че е вече утре :) не е лошо малко да поспя…

p.s. Кико отново е предизвикан на дуел... Това е тренана му битка за първата седмица...

За жегата и нюансите в любовта

Жегата вече е малко по-приемлива. Предходните дни дори естественият климатик вкъщи започна да се задъхва и трудно успяваше да поддържа температурата под 25` С… което май не се е случвало досега.

Дойде ред за обиране на първия зелен боб, който в моя случай е лилав :) През лятото той е на трапезата ни почти през ден в различни комбинации. Тази година Кико ще пропусне да се наслади на невероятния ми и много вкусен зелен боб в сезона му… но планирам да сложа няколко кутии във фризера, за да го нагостя като се повърне у дома :) защото МОЯТ зелен боб е много по-добър от НЕГОВИЯ зелен боб!

p.s. Понеже нюансите в любовта са въпрос на разстояние... когато любимият човек е на една ръка от теб се случва и да не се докосвате, а когато е на половин Балкан от теб ти се иска да е на трапезата до теб…

защото една хубава манджичка никога не е истински вкусна ако не е споделена… като любовта :)

Зареяна в миналото

Последните години разчитам за много неща на Кико. Той е земния елемент в нашата връзка, грижи се за битуването на семейството… докато аз се рея из небитието в търсене на някаква изключителна сила, която да внесе небесен ред в бита ни, облагородявайки го… Дори Косара веднъж ми каза, че съм изглеждала „зареяна“ :) Истината е, че разни „битовизми“ от сорта на това колата да се мине на преглед, винаги са ми се стрували досадни и несъществени… Но ето, че днес ми се налага да мина колата на преглед… защото в противен случай утре вече ще подлежа на глоба и може да се окажа пленник на представата си за „независима от битовизмите жена“ :)

И все пак Кундера твърди, че „не необходимостта, а тъкмо случайността е пълна с вълшебства“ (из „Непосилната лекота на битието“)… Звучи примамливо, ама май не ми се рискува… в този случай :) Преди девет години, обаче, точно на днешната дата позволих на случайността да ме отведе там където съм днес…

…бях част от екип реализиращ младежки лагер с Еко академия. Базата беше разположена на място където нямаше стабилен обхват на телефоните. По това време с Кико се чувахме два, три пъти в годината, видях, че ме е търсил, това ме изненада, но реших да му върна обаждане когато сляза в града на покупки. И го направих, а той ми сподели някакъв свой странен сън – двамата сме заедно, на самотен остров, вървим хванати за ръце… на моменти той дори ме оставя да го водя… после добави, че обикновено не се доверява на жена да го води, но в този случай решил да последва емоцията от съня си и да ми се обади… не знаех какво да отговоря… и той зададе простичкия въпрос, на който имах отговор: Имаш ли с кого да отидеш на море? Казах не. Нямах никакви планове за август… и се уговорихме да отидем заедно на море след 10 дни… В онзи момент когато се уговаряхме за това наше съвместно „бягство“, дори не се замислих за битовата страна на това „заедно на море“. Мисля, че чак след няколко дни осъзнах, че трябва да реша в една стая ли ще бъдем или в две… отделни легла ли трябва да има в стаята или можем да спи на спалня… Избягвах да си задавам въпроса: какво очаквам от това „море“. .. Просто се оставих на течението и реших да се наслаждавам на плаването и вълшебствата по пътя…

„Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата“. (из „Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера)

Вече ми липса...

Кико вече ми липса. Не, това не е поза… просто преди малко докато стоях под рамката на вратата между света на моя сън и този на кипящата от звуци гора, си спомних колко е приятно когато през лятото той се събуди преди мен и отвори вратата към чардака, за да покани Прохладата у дома… Най-свежото време от деня, точно преди дискът на Слънцето да се появи на хоризонта…

Тази година урожаят на корнишоните съвпадна със семейната ни почивка на море през юли и пропуснах възможността да заредя „артелната“ с кисели краставички.

Но ето, че през следващите дни се очертава да съм сама и защото няма да има кой да „унищожава“ малките зелени крокодилчета, решавам да ги събирам, за да затворя в края на седмицата няколко буркана кисели краставички. Кико и Косара ги обожават. Двамата успешно се справят сами със съдържанието на един средно голям буркан… и ми замирисва на зима и огън в камината…

За вечеря си спретвам булгур със зеленчуци :) Кико щеше да хареса таз моя манджичка. Допреди няколко години той подхождаше с леко недоверие към моите импровизации в кухнята, но истината е, че щипката магия, която слагам в гозбите си го промени и от заклет месар той вече много често е във възторг (за ужас на баща си и някои приятели) от моите вегетариански „бъркочи“. А какво ли е менюто на фермерите днес?