За безвремието вътре в мен

Тази сутрин ме събуди звука от тупването на голяма зряла круша под прозореца на спалнята… и в просъница се запитах: какви ли шумове в двора на манастира будят Кико…

За днес прогнозата отново е „жега“. Снощи почти до здрач поливах зеленчуците и цветята в градината. Дори зелениката ми се стори омърлушена и я черпих няколко лейки вода от герана.

***
23:00 ч. е, а навън е 32` С. Духа горещ вятър и във въздуха има някаква особена тревожност. Аз се опитвам да се хвана за безвремието вътре в мен, за да успокоя ритъма на сърцето си и да обуздая бъбривостта на ума си… не мога да заспя и решавам да се захвана със затварянето на бурканите с кисели краставички, с чистенето и попарването на зеления боб, който набрах сутринта, за да прибера във фризера за зимата… после се сещам, че трябва да изроня снопчето чубрица, което виси вече една седмица пред вратата на къщата… приключвам и с таз шетня, а часовникът ми подсказа, че е вече утре :) не е лошо малко да поспя…

p.s. Кико отново е предизвикан на дуел... Това е тренана му битка за първата седмица...