Гъбенски неволи

За първи път от седмици в стаята тази сутрин е прохладно – 22`С :)

Снощи пак опитах да обера крушите във високото на дървото, но безуспешно… десетки сочни, медно-жълти и ароматни плодове останаха да светят като празнични лампички в короната на дървото… Отдолу изглеждат съвършени и така апетитни…

Ако Кико беше тук щеше да намери начин да ги свали, но за съжаление или радост (зависи от гледната точка) е на стотици километри от тук и сега крушата е като луксозен курорт предлагащ пиршество на стършели, големи тлъсти мухи и птици. Вечерно време е истински гуляй, сутрин чувам предимно птиците, които явно носят повече на пируване :)

Зара е в ролята на полицейска патрулка и току се спуска в акция да озапти някоя по-шумна компания. Довечера пак ще атакувам... Всяка свалена от мен круша ще съкрати сезона на пира поне с ден.