Човек не е създаден да празнува сам

Празник е. Успение на Пресвета Богородица. Сама съм, а човек не е създаден да празнува сам...

Утрото е хладно, но слънчево. Преди 29 години на този ден в Осеновлашкият манастир „Седемте престола“ бе моето свето кръщене. Моето и това на мама, сестрите ми, вуйчо и неговите деца. Седем бяхме около купела! На Седемте престола! Една кръстница!

Днес съм на празнична литургия в Севлиево. Не познавам никого в храма. Последните години сякаш предпочитам да паля свещ в празни църкви... тихо е и мога да постоя сама в някой ъгъл, да попия малко от святостта на мястото, да отправя молитва към Бог в тишина и уединение… За моя изненада, обаче, жуженето днес на десетки хора в храма не ме дразни. Напротив имам чувството, че се намирам в един добре организиран кошер… усещам се като малка, но важна част от здрава общност… и разбирам със сетивата си, че не съм сама… семействата и на двете ми сестри, майка ми, а може би и Кико точно в този момент слушат същите богослужебни слова… и празникът ми вече е споделен :) аз се чувствам споделена!