Tъгата почва да гнезди в мен като птица

У дома… цветно и дъхаво ми е… сутрин от гората влиза хлад… някъде в далечината се чуват петли и лай на кучета… и се чудя какви ли звуци чува Кико на ранина във Фермата?

Тази нощ отново го сънувах… странно, но едва сега, точно в този момент осъзнавам, че на него му се случва едно приключение, в което мен ме няма и ми става малко тъжно… и самотно… малко по-самотно от вчера…

…след края на работния ден и задължителното поливане на градината, си сипвам чаша вино и потъвам в един от пуфовете на чардака… и в мислите си… усещам как тъгата почва да гнезди в мен като птица… вечерно време чувствам най-остро липсата му… мисля, че през последната година и половина връзката ни навлезе в нов етап от развитието си… сега най-ценното и за двама ни сякаш е, че когато гневен огън кипне кръвта на единия, той може да подири спасение в очите на другия и там като в тих, дълбок кладенец да потопи подивелите си страсти…

p.s. Дори денят се умори от моето униние и се зави със сумрака да поспи…