Разходка във времето

Поморие – място, което пази много наши спомени. Пристигнах снощи.

Отново е жега. Или може би по-правилно е да кажа, че в Поморие днес е жега. Какво ли е времето в село Шума?

С децата и майка привечер решаваме да си направим разходка по крайбрежната улица. Бях забравила колко много споделени емоции с Кико обитават това място… разминавам се с непознати хора, а между тях надничат познати мигове от други времена… и сякаш ме викат и прегръщат нежно… виждам как Кико ме снима на брега на морето, само двамата сме и е зима – някъде между Коледа и Нова година… небрежно, палаво и празнично ни е…

...при Яворовите скали нахлува един ветровит април отпреди седем или осем години… когато Поморие се оказа между две спирки от наше работно пътуване из североизточна България и решихме да пренощуваме тук…

...при сцената на брега на морето изплуват най-древните спомени – от едно лято преди 16 години… лек бриз поклаща ефирни, бели завеси… аз съм Лора, Кико е Яворов… мисля, че това беше последното ми качване на сцена като актриса… а с Кико все още бяхме само приятели и колеги… Интересна разходка във времето си спретнах, неочаквана за мен самата…

Неочаквано от зида в стената на крайбрежната ни поздрави и един цъфнал домат :)

На колко невероятни места някои семенца могат да открият своята подходяща почва, за да покълнат, цъфнат и вържат… Велико нещо е силата за живот! Някак естествено ми дойде аналогията за нашата любов с Кико... тя прави опити да покълне на няколко пъти през годините на нашето познанство (което сега начева своята 25 година)… но времето, обстоятелствата, понякога и местата се оказваха неподходящи… всеки от нас явно е имал свой личен път за извървяване, и уроци за научаване, и грешки за изправяне, и нужда да преживее красиви моменти с други хора… за да се срещнем преди 9 години отново и да усетим със сърцата си, че за нас вече 1+1=3 (аз, ти и ние).