Когато има кой да усмихне деня ти, несгодите са просто шум

…опитвам се да не мисля за спуканата тръба в двора… обещала съм деня на Косара…

Включвам хидрофора само при необходимост, за да минимализирам загубите на вода… въпреки това при всяко включване мокрото петно на плочника се превръща в локва за по-малко от половин час… Вечерта успявам да намеря двама мъже, които да изкопаят малък ров пред къщата и да локализират проблема… през цялото време се надявам да стигнат до пластмасови тръби, но уви оказва се, че тръбите са метални, изгнили и ръждиви… Започват да ми обясняват как трябва да се разкопае целия двор и да се сменят всички тръби… Завива ми се свят… Смотолевям нещо от сорта на това, че трябва да намеря временно решение на проблема, за да изчакам завръщането на мъжа ми, който е на гурбет…

Косара все пак успя да усмихне деня ми :)

– Когато Слънчо е зад облаците и не го виждаме, той ражда ли други малки слънца?

p.s. От две години Кико се кани да пренареди плочника и пътеката до портата. Сега разбирам защо не му е падала сгода за това начинание – Бог се е грижел да не отива зян труда му

И селската идилия се пропуква...

Сутрините вече са по-хладни. Днес се събуждам към 5:30 от небивала гюрултия, идваща откъм дерето… Въздухът е наситен с безпокойство. Сутрешната крамола сред дивите животни леко ме напряга... Миг след това пространството се изпълва с онази дълбока тишина, която предхожда раждането на всеки нов ден… и в която бродят същества от други светове… Изкукурига петел и всичко си дойде на мястото :) Мракът просветна.

***

Днес не съм на работа, но решавам да закарам Косара на детска градина и да се поглезя. Имам час за масаж и свободно време за нищоправене :) А дали!? Изненада! Едно голямо мокро петно ме посреща на плочника пред къщата… Поемам дълбоко въздух… Няма да променя плановете си за деня!

Чудех се какво ли ще ме сполети докато Кико е във Фермата, за което ще се наложи да търся майстор… Ей на – сполетя ме СПУКАНА ТРЪБА… Изключвам хидрофора и потеглям към Габрово.

„Не е важно ние да сме интересни, а да се опитаме по най-добрия начин да случим пробуждането на това свято място – Шумския манастир… и случвайки промяната да бъдем интересни (за зрителите)...“ Това споделя Кико в предаването „Фермата: време за пробуждане" на днешния ден.

***

В най-протяжния час от деня сядам на стълбите пред къщата с чаша кафе, за да реша какво да предприема за отстраняване на теча… Сега виждам, че тревата между плочите е тучна и свежа, за разлика от тази на поляната, която е изгоряла от липсата на дъжд вече повече от месец… явно проблемът е отдавна… бях чула да се включва хидрофора няколко пъти без да има отворена чешма някъде, стори ми се странно, но предпочетох да не търся причината… днес тя ме намери сама  Поемам си дълбоко въздух и отпускам мисълта си в тишината ширнала се из двора в този час… представям си, че съм на морето и отпускам тялото си по гръб във водата…усещам с кожата си жуженето на пчелите и заблудените пориви на вятъра носещ прохлада от дерето… Отивам на масаж! Тръбата ще почака.

Доволството равно ли е на щастие?

Някъде през август... някъде в България вали, но не и в гъбенската мера… Тук вече и храстите имат нужда от поливане…

Докато шетам из двора моля Косара да ми нарисува една картина с цветна градина, а тя след кратък размисъл казва:

– Не искам да рисувам, но мога да ти предложа нещо, за да бъдем доволни и двете, защото доволните хора са щастливи, нали… 😃😃😃 Ти си нарисувай картина с цветя, за да си доволна, а аз ще бъда доволна, че не ме караш да рисувам… Какво ще кажеш? Така добре ли е?

Да устоиш на липсата... с финес

С Косара сме сами вкъщи. Цяло лято се подготвям психически за този момент… знам, че тук в Гъбене тя ще усети много остро отсъствието на баща си, а липсата му със сигурност ще повдигне несгодни въпроси… и уж бях репетирала разни отговори, и се бях заредила с търпение, и се опитвах да бъда непринудена и весела… но истината е, че се спънах в собствената си уязвимост още в началото… а Косара се оказа, че даяни повече от мен на напрежение…

ДАЯ̀НЯ – Устоявам на въздействието, на натиска на нещо, обикн. неприятно; издържам, изтрайвам, понасям.

Днес превърна един от магнитите на хладилника в телефон, обади се на тати, говори с него около 10 минути и после ми каза, че той е добре.

Носталгично

Снощи до късно разглеждах стари снимки. Прочетох и няколко стари писма… Сега се чувствам неустановена… сякаш в мен влезе и приседна една неочаквана гостенка… Носталгия… Името й означава болка (алгос) по дома (ностос)… Днес, обаче, Носталгия дойде при мен с букет от споделени спомени, ухаещи на уют… и разбрах, че в този момент изпитвам болка по уюта, който Кико и Косара ми осигуряват с присъствието си…

И отидох до Карнобат да си прибера и гушна част от уюта :) а като си влязохме у дома Косара каза: мамо, най ми е щастливо в Гъбене!

Човек не е създаден да празнува сам

Празник е. Успение на Пресвета Богородица. Сама съм, а човек не е създаден да празнува сам...

Утрото е хладно, но слънчево. Преди 29 години на този ден в Осеновлашкият манастир „Седемте престола“ бе моето свето кръщене. Моето и това на мама, сестрите ми, вуйчо и неговите деца. Седем бяхме около купела! На Седемте престола! Една кръстница!

Днес съм на празнична литургия в Севлиево. Не познавам никого в храма. Последните години сякаш предпочитам да паля свещ в празни църкви... тихо е и мога да постоя сама в някой ъгъл, да попия малко от святостта на мястото, да отправя молитва към Бог в тишина и уединение… За моя изненада, обаче, жуженето днес на десетки хора в храма не ме дразни. Напротив имам чувството, че се намирам в един добре организиран кошер… усещам се като малка, но важна част от здрава общност… и разбирам със сетивата си, че не съм сама… семействата и на двете ми сестри, майка ми, а може би и Кико точно в този момент слушат същите богослужебни слова… и празникът ми вече е споделен :) аз се чувствам споделена!

Гъбенски неволи

За първи път от седмици в стаята тази сутрин е прохладно – 22`С :)

Снощи пак опитах да обера крушите във високото на дървото, но безуспешно… десетки сочни, медно-жълти и ароматни плодове останаха да светят като празнични лампички в короната на дървото… Отдолу изглеждат съвършени и така апетитни…

Ако Кико беше тук щеше да намери начин да ги свали, но за съжаление или радост (зависи от гледната точка) е на стотици километри от тук и сега крушата е като луксозен курорт предлагащ пиршество на стършели, големи тлъсти мухи и птици. Вечерно време е истински гуляй, сутрин чувам предимно птиците, които явно носят повече на пируване :)

Зара е в ролята на полицейска патрулка и току се спуска в акция да озапти някоя по-шумна компания. Довечера пак ще атакувам... Всяка свалена от мен круша ще съкрати сезона на пира поне с ден.